• Църква „Света влмча Варвара“ – строежът на храма е започнат през 1811 г. и е завършен през 1814 г. Инициатор и ктитор при построяване на църквата е бил чорбаджи Атанас Лозанов (Джеката), чийто образ е изографисан в дясно от входната врата, заедно с образа на зографа Петраки Костакович. Майсторът на строежа е неизвестен.
  • Останки от ранносредновековни параклиси „Света Петка“, „Свети Никола“, „Свети Илия“, „Света Троица“;
  • Остатъци от средновековна крепост „Градището“ („Дуварето“). Намира се на стар средновековен път, минаващ през Милеви скали за Корово (днес с. Драгиново). От нея се е подавал сигнал за крепостта „Цепина“. Крепостта е с правоъгълна форма, личат основите на две някогашни кули.
  • Варварски минерални извори. Покрай бреговете на Чепинска река са открити 15 минерални извора, като през 1957 г. чрез сонда на 150 m дълбочина е намерена изобилна минерална вода със сярно съдържание и температура от 92 °C, което нарежда извора на второ място в Репубилка България по топлина на водата. На базата на тези извори са построени Варварски минерални бани, спа хотел Аква Варвара и комплекс Плажа Варвара;
  • Защитена местност „Св. Марина“ (1,5 хектара) – покровителка на чудодейния извор на това свято светилище, с пет вековни зимни дъба. На това свещено място са разкрити основите на някогашна църква. Водата на чудодейния извор се смята за лековита – лекува очни болести. Зидовете на църквата са запазени на височина повече от 2 m. Макар и без покрив, църквата се посещава целогодишно. При проучванията са установени два строителни и хронологически етапа. Изграждането на култовата сграда се поставя като време в началото на V век. Била е разрушена в края на VI в. или началото на VII в., вероятно при славянските нашествия от Византия. Намира се непосредствено над гара Варвара.
  • Защитена местност „Свети Георги“ (5,7 хектара) – естествено находище на блатно кокиче, намиращо се в тази местност. Блатното кокиче е застрашен вид, включен в Червената книга на Република България;
  • Защитена местност „Коритата“ (10,7 хектара).
  • Хижа „Равно боре“, намираща се на 921 m надморска височина. Дотам може да се стигне през пътека, минаваща през местността „Св. Марина“ и средновековната крепост „Дуварето“. Пътеката съвпада със стар средновековен път от Тракия за Родопите. Пътеката е само за пешеходци, с дължина 8 km и се изминава средно за 2,5 ч. Вторият маршрут минава през старите минерални бани, 4 km разстояние и се изминава за 1,5 часа ходене. Третият маршрут е черен горски път, започващ от с. Симеоновец;
  • Местност „Старите Гробища“. В местността се простира величествена гора от дъбове на по няколко века.

Източник: Wikipedia